Брутният външен дълг (частен и държавен) на България нараства като част от брутния вътрешен продукт (БВП). В края на септември той е 37,903 млрд. евро, което е годишен ръст от 8,5% (2,970 млрд. евро). Така той представлява 66,8% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
В сравнение с края на миналата година брутният външен дълг е по-голям със 7,7% (2,724 млрд. евро). От централната банка напомнят, че в края на 2019 г. той беше 35,178 млрд. евро, или 57,4% от БВП.
В БНБ отчитат, че към 30 септември дългосрочните задължения се повишават с 12,9% (3,403 млрд. евро) на годишна база. През септември 2019 г. те бяха 26,393 млрд. евро.
Краткосрочните задължения възлизат на 8,106 млрд. евро и за една година намаляват с 5,1% (432,9 млн. евро). За сравнение в края на миналата година те бяха 8,650 млрд. евро.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември е 7,519 млрд. евро, като външните задължения на сектора растат за една година с 38,4% (2,084 млрд. евро).
Външните задължения на банките възлизат на 4,535 млрд. евро, като се понижават с 1,8% (84,4 млн. евро) на годишна база, а намалението от края на миналата година е със 7,5% (366,2 млн. евро).
Задълженията в чужбина на бизнеса и домакинствата са 10,805 млрд. евро и намаляват с 1,8% (195,3 млн. евро) спрямо края на 2019 г. и с 1,7% (182,1 млн. евро) на годишна база.
Към 30 септември вътрешнофирменото кредитиране е 15,042 млрд. евро, като се повишава с 8,3% (1,152 млрд. евро) спрямо година по-рано. Ръстът спрямо края на 2019 г. е с 8,6% (1,194 млрд. евро).
От януари до септември полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 6,605 млрд. евро, при 4,822 млрд. евро за същия период на миналата година. От тях 2,447 млрд. евро (37,1% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 1,175 млрд. евро (17,8%) за сектор Банки, 810,2 млн. евро (12,3%) за бизнеса и домакинствата, а 2,171 млрд. евро (32,9%) са вътрешнофирмено кредитиране.
В централната банка пресмятат, че за деветте месеца на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 4,572 млрд. евро, докато преди година те бяха 4,813 млрд. евро
Нетният външен дълг в края на септември е отрицателен в размер на 3,205 млрд. евро и намалява със 185,4% (2,082 млрд. евро) спрямо края на 2019 г. (отрицателна стойност от 1,123 млрд. евро).
Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 4,807 млрд. евро, 13,2%) в сравнение с увеличението на брутния външен дълг (с 2,724 млрд. евро, 7,7%). Нетният външен дълг намалява със 79,7% (1,421 млрд. евро) спрямо септември 2019 г. (отрицателна стойност от 1,784 млрд. евро).


Шедьовърът "Лебедово езеро" гостува в "Албена"
Четирима излязоха от управата на Спартак
Горивата може да поскъпнат до дни, недостиг не се очаква
Петър Витанов за Киевската декларация: Нормално е дипломацията да е многопластова
„Изкусително“: Стефан Хаджи-Николов открива изложба във Варна
Бейли: Великобритания трябва да приоритизира ръста
Даймън: Mythos е като балистична ракета в ръцете на хората
Структуриран депозит с гарантирана годишна лихва и потенциал за допълнителна доходност
САЩ въвеждат 25% мита върху част от бразилския внос от 22 юли
Мерц втвърдява позицията си спрямо Китай
Как модерните коли „мислят“ преди вас, когато натиснете газта
Xiaomi направи хибрид, които се сравнява с електромобил
Шефът на Toyota призова японските марки към обединение
Новата цел на крадците оставя щети по колата за хиляди евро
Какви са плановете на XPeng за България?
Промените в изборния кодекс минаха на първо четене в НС
Върховната рада одобри Сергий Корецки за нов премиер на Украйна
Чревни инфекции, кърлежи и опасни бактерии: какви рискове крие лятото
преди 5 години Сегашните държавни дългове са последица от неправилно емитиране на пари. Парите от държавните дългове са необходими за плащане на щети от грешката на централната банка.Пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети от грешката на централната банка.Вариантите са два:Първи: При неправилно емитиране на пари е с увеличени щети. На правителството са необходими нови дългове за да плаща щети от грешката на централната банка.Втори: За устойчиво спасение от щети е необходимо подобрено емитиране на пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар